Днес отбелязваме Международния ден на грамотността. Без съмнение основата на грамотността на един човек се поставя в семейството и в училище, но паралелно с това, трябва да върви процес на самоусъвършенстване и ограмотяване.
Това се случва с четене, разбира се. Съвременните хора посвещаваме много повече време на писане и на стремеж да споделяме чрез писане и снимки, отколкото на четене. А четенето е онова, което тренира мисълта ни и ни ограмотява. Но то прави и много повече – показва ни различни гледни точки, завежда ни в нови светове, кара ни да преживяваме различни ситуации, в които може иначе никога да не попаднем, да видим места, на които може и никога да не отидем, да се запознаем с характери, които не сме си представяли, че съществуват и отваря врати в съзнанието на човека, което нищо друго не е в състояние да отключи.
И макар да си мислим, че е много лесно да се чете, оказва се, че за много от хората това не е възможно. Отново поради липса на време – прекалено много задължения, умора, смарт устройствата и социалните мрежи, които са ни обсебили и не на последно място – заради липсата на желание. Защото никой до този момент не им е показал, доказал или вменил, че грамотността е висша ценност.
Обявен e от ООН на 17 октомври 1965 г. и честван за пръв път през 1966 г. Призван е да усили действията на обществото към разпространение на грамотността. Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира, като подпомага постигането на индивидуални свободи, по-добро разбиране на света, предотвратяване и решаване на конфликтите. Според данни на ООН около 780 милиона души, или всеки пети по света, няма дори минимална грамотност, 75 милиона деца не посещават училище, а много повече не присъстват постоянно в часовете или отпадат от образователната система. В 35 държави пък грамотните са под 50% от населението.
