Инициираната от Украйна резолюция трябва по-специално да осъди атаките, извършени от Москва срещу здравната система, но също така да осъди изключително сериозните последици от нахлуването и блокадата на украинските пристанища върху световните доставки и резкият скок на цените на зърнените култури.

„Войната в Украйна има системно въздействие върху международните организации, тъй като изисква значително време за управление на руския въпрос в организациите и намаляването на последиците за здравето в Украйна, в Европа и по света“, обяснява европейски дипломат.

Трябва също да се намери баланс, като много страни считат, че съюзниците на Украйна прилагат двойни стандарти, пренебрегвайки други кризи и че сътрудничеството в здравеопазването е отделна област, която трябва да се запази.

От руска страна, посолството в Женева, отрече информацията, че Москва се готви да се оттегли от организацията.

„Слуховете, че Русия ще се оттегли от СЗО, са просто неверни“, пише с огромен удивителен знак в съобщение в „Туитър“.

Конфликтът далеч не е единственият въпрос в натоварения дневен ред през тази седмица.

Наред с други въпроси, асамблеята се очаква да назначи отново шефа на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус за втори петгодишен мандат.

Първият му мандат беше турбулентен, тъй като забави глобалния отговор на пандемията и се бори с редица други кризи, включително скандал за сексуално насилие, включващ служители на СЗО в Демократична република Конго.

Но докато бившият здравен министър на Етиопия е изправен пред своя дял от критики, той получи широка подкрепа и се кандидатира без съпротива, което му гарантира втори мандат.

„Ние с увереност очакваме от него много силен ангажимент за продължаване на управлението на пандемията, борбата с нея, но и на много големия проект за глобална здравна реформа“, подчертава европейският дипломат.

Но няма да липсват предизвикателства с пандемията Covid-19, която все още бушува и с исканията за драматични реформи на цялата световна здравна система, които да помогнат да се предотвратят подобни заплахи в бъдеще.

А вече се задават нови заплахи за здравето, включително хепатит с мистериозен произход, който разболява децата в много страни, както и нарастващия брой на случаите на маймунска шарка далеч от Централна и Западна Африка, където болестта обикновено е съсредоточена.

Една от основните реформи, които се обсъждат, включва бюджета на СЗО, като се очаква страните да осветят план за насърчаване на сигурно и гъвкаво финансиране, за да гарантират, че организацията може да реагира бързо на глобалните заплахи за здравето.

Двугодишният бюджет на СЗО за 2020-21 г. възлиза на 5,8 милиарда долара, но само 16 процента от тях идват от редовен членски внос. Останалата част идва от доброволни вноски, които са изключително предназначени от държавите за конкретни проекти.

Идеята е постепенно да се повиши частта от членския внос до 50 процента в продължение на близо десетилетие, докато СЗО ще се очаква да приложи поредица от реформи, включително за повече прозрачност при финансирането и наемането на работа.

„За СЗО ще бъде важно бързо да приложи реформите“, за да могат да се прилагат решенията за устойчиво финансиране, предупреди Шеба Крокър, посланик на Съединените щати.

Пандемията Covid-19 разкри големи недостатъци в световната здравна система.

Поради това Асамблеята ще разгледа обновяването на Международните здравни правила (МЗП), за да даде възможност за по-ефективен и бърз отговор при спешни ситуации в областта на здравеопазването.

В момента се водят преговори за нов “правен инструмент” – вероятно договор – насочен към рационализиране на глобалния подход към готовността за пандемия и реакцията.

Експертите обаче предупреждават, че процесът на реформи върви твърде бавно.

Бившият премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк, която бе съпредседател на експертна група за обезпечаване на готовността за пандемия, предупреди репортери, че все още промените са много малки.

„При сегашното си темпо до ефективна система все още остават години, а заплаха от пандемия може да възникне във всеки един момент“. / БГНЕС